Платон (427-347 г. пр.Хр.)
Платон - снимка Уикипедия
Платон произхожда от видно аристократично семейство. Предполага се че баща му, Аристон, е бил потомък на митичния атински цар Кедър, а майка му Периктиона е имала родствена връзка с атинския законодател Солон. Сократ е имал двама братя – Адимант и Главкон, и една сестра, Потона, чийто син Спавсип по-късно наследява мястото на Платон в Академията. Има спорни сведения за това дали Платон или Главкон е бил най-малкият член на семейството. Според Ксенофонт Главкон е бил роден след Платон. След като майката на Платон остава вдовица, тя се омъжва за чичото на Платон. От брака им се ражда Антифон.
Рожденото име на Платон е Аристокъл. По традиция трябвало да получи името на дядо си Arictocles. Неговият треньор по борба му дава прозвището Платон (“широк”) заради здравото му телосложение и широките рамене. Според други източници името му идва от platos ( πλάτος ), обозначаваща “широчината” на неговото красноречие или вероятно заради много широкото му чело (Platys).Това обаче е само една хипотеза, защото по онова време името Платон е било често срещано в Атина. Според някои източници Платон е бил не само философ, но и олимпийски шампион по разпространен на времето спорт, който представлявал смес от бокс и борба. Според съществуващи сведения той е носител на две награди от Олимпийските игри. По време на Пелопонеската война е участвал в три военни експедиции.
Няма съмнение, че Платон получава образование, съответстващо на неговия статус. Той се е отличавал с много бърз ум и скромен характер. Рисувал, пишел стихове и похвални слова, лирика и трагедии. Бил голям привърженик на математиката и обичал музиката. Свирел на флейта и арфа. Негов пръв учител е бил Кратил.
Платон се запознава с диалектиката от хераклитовото учение. Решаващ фактор за формирането му като философ има учението на Сократ, с когото се запознава през 407 г. пр.Хр. и става един от неговите ученици. Постъпва в неговия кръжок и в продължение на девет години слуша беседите му. Върху формирането му като философ оказват влияние и Питагор, Хераклит и Парменид.
След смъртта на Сократ през 399 г. пр.Хр. Платон пътешества в продължение на дванадесет години. Прекарва дълго време в Мегара, Египет, след което предприема пътуване до Южна Италия. Там се запознава с питагорейското учение и участва активно в политическия живот на Сиракуза. Запознава се с Дион, който тогава е 20-годишен и силно повлиява на неговото развитие. По заповед на Дионисий Платон е изгонен от Сиракуза и е спорен въпросът дали попада в робство или е заловен от пирати. Откупен от свои приятели, се завръща в Атина и през 387 г. пр.Хр. се връща в Атина и основава своята Академия. Тя се явява първата институция за висше образование в западния свят. Неин най-важен възпитаник е Аристотел, който постъпва в нея 17-годишен (366 г. пр.Хр.).
Според преданията умира на рождения си ден през 347 г. пр.Хр. по време на сватбено празненство в Атина. След смъртта му Академията се поема от неговия племенник. След няколко последователни прекъсвания на нейната дейност съществуването й било прекратено (529 г. пр.Хр.). Закрива я Юстиниян, който виждал в нейно лице заплаха за разпространението на Християнството.
Древният гръцки философ, заедно със своя учител Сократ и с ученика си Аристотел, поставят основите на западната философска мисъл. Прието е да се счита, че Платон се явява един от основателите на идеалистическото направление в световната философия. Неговото наследство включва диалози, епиграми и писма, запазени до наши дни. Сложността му като писател е очевидна в неговите диалози. На него се приписват 34 творби, за които се знае, че 23 от тях са съчинения, а останалите са написани под формата на диалози. Сократ се явява неизменен участник във всички съчинения на Платон, които са написани главно под формата на диалози между исторически или измислени герои. Произведенията на Платон се групират според времето на създаването им, според съдържанието, темите, понятията и начина на излагане на възгледите. По отношение на авторството на някои от известните диалози повечето учени имат съмнения.
В своето учение Платон често противопоставя душата и тялото като две различни същности. Тялото е смъртно, а душата е вечна. В този дуализъм е заложен вечният трагизъм – тялото държи човека в света на живите, а душата е безсмъртна и божествена. Неговият най-известен диалог е “Държавата”, в който се описва политическата утопия. Според Платон съществуват два свята – светът на идеите и светът на нещата. Всичко е отражение на идеите. Философията трябва да учи на идеите, а не на самите неща. Това се отнася и за държавата. Платон описва несъвършенството на държавните форми. През Средновековието и Ренесанса в западната култура Платон се разглежда предимно като писател, а не като догматичен философ.
